В Пловдив за пръв път недвижимите паметници на културата се свързват с актуална кадастрална карта
Проектът е единствен по рода си за цялата страна
В базата данни влизат цифровизирани и частните обекти, както и паметните плочи, които не се водят никъде
Няколко български правителства се опитаха да накарат Института за недвижимо културно наследство да поддържа актуален регистър на националните паметници на културата. Има решение на Министерски съвет от 2013-а година, според което в срок от една година този регистър трябва да е публичен, но до ден днешен това не е направено, твърди арх. Иван Делчев, директор IT и ГИС технологии на „Булплан“ ООД . Дружеството работи по договор с Община Пловдив за създаването на такъв местен регистър и свързването му в интерактивна карта. Компанията се занимава с градоустройствено планиране и информационни системи.
-Какво ще представлява завършения проект?
Интерактивна карта на недвижимото културно наследство на Пловдив. Върху съществуващата географска и актуалния кадастър ще се нанесе информацията, която ще получим от НИНКН и общината. Системата ще се допълва с информация от Археологическата карта на България и от Националния Военно-исторически музей за военните паметници. Сега текат срещи в Пловдив с директорите на музеите за тяхната част в базата данни. Системата по обхват не е само за града, а е за цялата община, тъй като има археологически паметници извън урбанизираните територии и всички трябва да се видят. Това нещо ще има фронт и бекхенд, тоест ще има видим сайт и оторизиран достъп, който ще се вижда от служителите от сферата на културата и на ТСУ , тъй като двете неща са свързани. Те ще могат да добавят своя информация, какво се случва, дали има издадени строителни разрешения, каква е ситуацията.
В Пловдив всичко се заснема, така че да е разпознаваемо. Тази информация ще я прехвърлим, през кадастралната карта да се вижда с координати и в Google. Да може да се използват преимуществата на Google за туристически маршрути и т.н.
Към всеки обект ще има привързана доста сложна информационна формула, която описва всички негови характеристики. Освен това служителите с десктоп приложение ще могат да добавят всичко, което се случва. И още неща които към момента не са открити, но са важни, например паметни плочи. Те не се водят в никакъв регистър на града. Ще може да се добавя информация от ТСУ, как ПУП засягат тези обекти във вътрешен режим, те ще могат да виждат кои са собствениците на тези обекти.
В крайна сметка общината ще знае и може да каже (ако иска да ги възстанови тези паметници) кои са на държавата, кои са на Общината, кои са на частни лица, какво е тяхното състояние и колко струва да се възстановят, чии са задълженията. И трябва да има модел за тяхна поддръжка и възстановяване.
Другото важно нещо е че ще привържем към тази система всичко, което има в музеите. В момента върви една мащабна цифровизация на тези неща. Например какво има в Етнографския музей. Всичко с което разполагат там се цифровизира, за да може да се вижда на публичния сайт. В Библиотеката в момента се цифровизират уникални документи, много от тях са съотнесени към различни исторически обекти в Пловдив. Всичко това трябва а се привърже и трябва да е готово март месец.
-Диалог с Института към Министерство на културата имате ли?
Няма нужда от диалог. Тук има един местен Инспекторат, той разполага с информация, няма защо да се минава през стените. Тази информация правителството е казало, че е публична. Точка! Тя е платена веднъж от бюджета, нито се купува, нито нищо, тя просто трябва да е публична. Няма лични данни, тя просто трябва да се публикува, а ние трябва да я привържем към карта, за да има опции да се правят анализи.
Тоест не само гражданствеността да вижда публично културното наследство, което е важно, важно е общината да има тотален поглед върху цялото състояние на нещата и да може да прави анализи по състояние на обектите, например. Никой не може да каже какво трябва да се направи, за да се оправят някои неща, докато не го види на карта, докато не го напише или не направи таблица с цифри.
-На какъв етап е проекта?
На този етап сме написали софтуера. Сега предстои да получим информацията от различните източници и да я сглобим в системата. Инициатор е Амелия Гешева със съдействието на Димитър Кацарски. Техните дирекции ще са едни от операторите.
Най-важното в идеята е нашата система да стъпва върху кадастралната карта. Тоест има оптимални данни за това кой е обекта, какви са му границите и т.н. Той се търси и вижда по реални данни. Това изключва случаи от близкото минало, „а не намира се на тоя адрес или се намира на другия“.
Има подготвен Проектозакон от МК, който е минал през комисии и чака влизане в Пленарна зала. Той включва (пак във връзка с разширяване правомощията на Общините върху управлението на културното наследство), да се цифровизира цялото културно наследство на страната. Ще вмени това, влизайки като закон навсякъде. Тоест това, което община Пловдив вече прави, като ГИС технология и цифровизация, предстои да влезе със закон и ще има срок, в които трябва да бъде изпълнено. Общините ще трябва да се заемат с тази работа. В този дух Община Пловдив изпреварва националните събития.
